Новият Закон за енергията от възобновяеми източници
Новият Закон за енергията от възобновяеми източници влезе в сила на 3 май 2011 г. и замени Законa за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата. На този дългоочакван закон се възлагаха надежди да въведе ясни правила и да сложи край на едногодишния застой на пазара. Всъщност, той по-скоро ще възпрепятства развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в България с тежки последици за икономиката на страната.
От къде идва проблемът?
Най-спорните разпоредби на новия закон бяха приети в последния момент, на последното четене в парламента и то в директно противоречие с идеята за балансирано регулиране, залегнала в проектозакона, за който Mинистерски съвет проведе обществено обсъждане. Така, на практика, бе отнето правото на заинтересованите страни в бизнеса, неправителствените организации и обществото като цяло да участват във взимането на крайното решение.
Какъв е всъщност проблемът?
По-кратки срокове на преференциалните тарифи
Чл. 31 от новия закон въвежда по-кратки срокове на преференциалните тарифи:
- 12 години за елекричество, произведено от вятърна енергия, вместо 15
- 20 години за електричество, произведено от соларна енергия, вместо 25
Късно фиксиране на преференциалните тарифи и промени с обратно действие
Съгласно новия закон, преференциалната тарифа за проекти се фиксира за целия срок (12 години) едва след завършване на изграждането на проекта. Това е може би най-проблемната разпоредба на новия закон, тъй като съществуващото по стария закон ограничение за годишно намаление на добавката на преференциалната тарифа от регулатора отпадна при новия закон и сега тарифите могат да варират без ограничение всяка година.
Проблемът е, че изграждането на ветроенергийни проекти обикновено отнема между 18 и 24 месеца от момента на финансово приключване. Това означава, че от инвеститорите се очаква да поемат строежа на целия проект, инвестирайки десетки милиони евро и години време, при условие, че през цялото време те са изложени на риска докато строят и всички разходи по проекта вече са фиксирани, регулаторът да намали тарифата до нерентабилно ниско ниво, което да обезмисли инвестицията още преди тя да е завършена. Този тарифен риск на практика означава, че банките няма да искат да предоставят заем за изграждане на ветроенергиен проект, което допълнително намалява привлекателността на българския ветроенергиен пазар за инвеститори.
Освен това, новите разпоредби въвеждат изменения с обратно действие върху срока на вече влезли в сила споразумения за закупуване на електроенергия в ущърб на собствениците на ветроенергийни паркове. Повечето от съществуващите ветроенергийни проекти са изградени и финансирани при презумцията, че базисният компонент, от първоначално 80%, а сега 70% от средната продажна цена на крайните снабдители за предходната календарна година, ще продължи да се увеличава и ще надвишава всяко годишно намаление на добавката, която преди можеше да бъде намалена най-много с 5%. Тези срокове сега се изменят със задна дата, тъй като съществуващите проекти също ще получават фиксирана тарифа за остатъка от сроковете си. Тази промяна със задна дата е в нарушение на ключовия конституционен принцип на надеждност на правната система.
С други думи, вече изградените вятърни паркове са финансирани с допускането, че регулаторът всяка година ще намаля добавката за вятърна енергия, но въпреки това, инфлацията при базовия компонент – цените на електроенергията на едро, ще може да компенсира и дори да надвиши това намаление. Така банките осигуриха финансиране и инвестициите бяха направени с разбирането, че според съществуващата тогава законова рамка, в дългосрочен план тарифите всъщност ще нарастват. Инвеститори и банки разглеждаха тези проекти за период от 20 години напред, а новият закон промени правилата със задна дата и на практика премахна този потенциал за разстеж при тарифите.
Как новият закон увеличава риска при разработване на проекта?Видеото тук схематично описва изместването и увеличението на риска при разработване на проекти при новия закон.
Много са етапите, през които трябва да премине един ветроенергиен проект, преди да започне експлоатация. Те включват оценка на ветровия ресурс, придобиване на права върху земята, оценка за въздействие върху околната среда, права за ползване на земя, дизайн и проектиране, разрешителни, осигуряване на връзка с мрежата и едва тогава строеж.
Новият Закон за енергията от възобновяеми източници въвежда финансови филтри за проектите. И тези филтри се появяват в рамките на една година един от друг.
Първо, годишното разпределяне на електрически мощности за присъединяване към мрежата – законът ограничава мощностите ВЕИ, които могат да се присъединят към мрежата в рамките на една година. Как, кога и къде ще се разпределят тези мощности за момента не е ясно.
Въпреки, че процесът на разпределяне е непрозрачен, инвеститорите развиващи ветроенергийни проекти трябва да платят:
- Невъзстановими 5 000 лева за всеки мегават при заявяване и резервиране на мощност
В рамките на една година след резервирането на мощност, инвеститорът трябва да подаде искане за предварителен договор за присъединяване към мрежата и да плати още
- Невъзстановими 50 000 лева за всеки мегават при сключване на предварителен договор за присъединяване за централи с мощност над 5 MW, и 25 000 лева на мегават за централи под 5 MW. Новият закон не осигурява достатъчно прозрачност как тези средства ще се използват за свързването на централата към мрежата. Освен това, по този начин законът налага изкуствена минимална цена за присъединяване, която може да не отговаря на действителните разходи.
Накратко, законът създава значителен риск по разпределянето на мощности, тъй като разходите, които инвеститорите трябва да направят на толкова ранен етап от развитието на проекта нарастват значително, без да има каквато и да било сигурност, че проектът ще може да бъде свързан с мрежата.
Рискът при разпределянето на мощности се изразява в две неща. Първо, съществува риск дали ще има обявена свободна мощност на мястото, от което се интересува инвеститорът и второ, съществува риск дали инвеститорът ще успее да си осигури тази мощност.
Дори, ако инвеститорът реши да поеме този риск при разпределянето на мощности, зад ъгъла чака тарифният риск.
Тарифен риск
Според новия закон, изкупната цена на произведеното електричество се определя при завършване на строителството. На този етап от развитието на централата за възобновяема енергия, всички инвестиции вече са направени.
Законът също така дава право на регулаторa на енергийния пазар (ДКЕВР) да променя преференциалните цени за изкупуване на енергия от ВЕИ веднъж годишно.
От друга страна, развитието на един вятърен парк обикновено отнема между година и половина и две години от финансовото обезпечаване на проекта до завършване на строителството.
В резултат, цялата инвестиция във ветроенергийния парк е изложена на риска, тарифите да бъдат намалени до нерентабилно ниво по време на изграждането на централата.
Тарифният риск основно се състои в това, че банките няма да са склонни да отпускат заеми за ветроенергийни проекти преди завършване на строежа, тъй като няма начин да се предвиди какви ще са бъдещите тарифи и съответно дали проектите ще могат да си изплатят заема.
В заключение, вместо да насърчава развитието на възобновяемата енергия в България, сегашният закон на практика създава условия за пълен застой на сектора тук и поставя под заплаха изпълнението на задължителните за България климатични цели на ЕС 2020. Законът въвежда повече ограничения и държавен контрол в сектора за възобновяема енергия; увеличава риска при разработване на проекти, води до повече спекулация и по-високи разходи в сектора и в крайна сметка по-малко инвестиции.
БГВЕА проведе пресконференция веднага след влизането в сила на новия Закон за енергията от възобновяеми източници, с цел да насочи общественото внимание върху недостатъците на закона и последиците за българската икономика. Можете да разгледате пълния комплект от материали от пресконференцията тук.
